Преди няколко дни празнувахме възкресението на Христос. Из целият свят, в много църкви (и малко храмове), по площади, улици и домове много хора са произнасяли „осанна“*, възхвалявайки саможертвата Му, радвайки се на Чудото на възкресението, благославяйки Любовта Му. Кой, как, колко и защо вярва в това, е съвсем друг въпрос.

Днес мисля за друго. Мисля за Осама. За смъртта на Осама и за едно друго „осанна“, което днес много хора произнясат по адрес на неговите ... палачи.. съдии.. екзекутори.. убийци.. или какви?! Не се сещам точната дума. Някой сеща ли се?! Дали ще ги покажат по телевизията тези герои, застреляли го с куршум в главата?! Мисля за тях и се сещам за Пол Тибетс, пилотът на „Енола Гей“, бомбардировачът, който някога пусна първата Бомба над Хирошима?! Дали и тях ще ги повишат в звание?!

Не съм мюсюлманин. Не харесвах Осама бин Ладен. Скърбя за жертвите на 9/11. И за всички жертви на това безмислено противопоставяне – от времето на кръстоносните походи, та до днешни дни. Но, не се чувствам и отмъстен – сега, когато Осама е мъртъв. Нито се радвам. Макар че, защо, как и колко е мъртъв, е съвсем друг въпрос. Вече почнаха спекулациите по този въпрос. Просто към Елвис Пресли и компания ще се присъедини и Осама бин Ладен. И много хора ще го виждат къде ли не. Ще има и фен клубове, и съпътстващ бизнес, и отбелязване датата на смъртата му, и какво ли не още. Прекалено лесно би било, ако с един куршум в главата на такъв човек, проблемът можеше да се реши.

Да, не се чувствам отмъстен. По-скоро ми е  тъжно, гледайки и слушайки всичко, което става. Да, 9/11 е факт, кота 0 е факт, смъртта на всичките онези хора е факт. Както са факт болката, мъката, тъгата, прекъснатите съдби, неродените деца, ненаписаните книги, неизвършените престъпления, ненаправените открития, неизживените любови и още сума ти неща, които няма да се получат, като следствие от тези смърти. Факт са многото задържани през последните десет години – с или без причина, скрити в този или онзи затвор. Все в името на възмездието за 9/11. Както са факт и и милиардите дадени за сигурност, оръжия, ограничения по летища, програми за това и програми за онова. Милиарди, които не бяха дадени за един по-добър свят. Разбира се, тези милиарди осигуриха това светът да бъде по-хубав и по-добър поне зя накои.  Всичко тече, но нищо не се променя май.

Наказаха го със смърт, а трябваше да го накажат с живот. Трябваше да го хванат жив. Но, не за да го скрият в най-тъмния и сигурен U.S. затвор. А за да го сложат в една стъклена клетка, на „Тайм Скуер“. Да живее там, сред хората. За да гледа и слуша как светът се променя и прави такива като него безмислени.

Иначе, татко Америка казва, че ще купи колело на всички ни... ама друг път.

–––––––––

*осанна

ж., само ед.ч.
1. Възторжено славословие; слава.
2. Прен. Възторжен вик, възхвала.
? Пея осанна (на някого). Възхвалявам някого прекомерно.

Библейско тълкуване: Дума за радостно възклицание, на еврейски значи „Спаси, моля се“.  Народът викаше Осанна, когато Исус влизаше тържествено в Ерусалим; с други думи, хората призоваха небесна благодат върху него като Месия - Мт. 21:9. Евреите също имаха обичай, да възкликват с този радостен вик на празника на шатрите, през който повтаряха Пс. 118:25,26.