Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2011 16:14 - Ах, децата
Автор: venven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 830 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Онзи ден, на 26 април на Марин му се роди дъщеря. Марин е един приятел. А новородената му дъщеря се казва Ния. И да - да е жива и здрава Зорница, която със сигурност е една много щастлива майка. Марин и Зорница имат още една дъщеря – Ани. А аз имам двама сина. Което е предпоставка за някакви бъдещи случки, ако е рекъл Господ. :)) Между нашите дъщери и синове. Та, значи така – Марине и Зорница, започвайте да събирате чеиз. Искам и шарени черги, и бяло ленено платно, и ризи, извезани собственоръчно от момите. Разбира се, накой и друг наниз пендари също ще е от полза. Всъщност, много се радвам и понеже не знам точно какво да пиша и как да изразя радостта си, пиша така – каквото ми дойде на акъла. И гледам да не съм много вулгарен.

Обичам децата. Обичам детския смях, невинноста на децата, жаждата им за живот, любовта им, лекотата с която прощават повечето пъти, силата с която искат. Банално е, да, но какво щяхме да правим без децата и техния свят?! Напоследък все по-често си мисля, че тази е най-отговорната ни задача на нас, възрастните – да помогнем на децата по-лекичко, по-безпроблемно да преминат от техния свят в нашия. За да могат да запазят достатъчно от детския свят, когато станат възрастни.  Звучи лесно, но не е... Даже и когато обичаш децата. Особено тогава.

Представата, че някое детенце някъде поема първата си глъдка въздух и тръгва по един дълъг път, ме кара да се насълзявам. Или с напредването на годините ставам все по-романтичен или ми липсва микроелемента калий – чел съм, че ако ти липсва калий, лесно се просълзяваш. Даже и от романтичните розови филми. :)) Но, за това – друг път.

Представата, че малката Ния изпълва с щастие майка си, баща си и сестра си, ме кара де се радвам за приятелите си и искрено да им пожелая да са много щастливи. Представата, че още една Душа се е появила, ме кара да се чувствам добре. И знам – Ния ще бъде обичана и въведена в света на възрастните с колкото трябва Любов, когато му дойде времето.

Когато получих мейла от Марин с прекрасната вест за Ния, ми хрумна да посветя едно стихотворение на новородената му дъщеричка, но после се засрамих – съобразих, че той ще свърши това по-добре от мен. Все пак той е поетът между нас двамата. :))

Затова този кратък, хаотичен текст е моят поздрав към Зорница, Марин, Ани и Ния. Бъдете много щастливи и здрави! Бъдете обичащи и обичани.

И понеже съм малко суетен все пак, ще цитирам един поетичен опит, предизвикан от любовта към синовете ми – така и не му измислих заглавие. Ето го, заедно със заглавието, което сега ми хрумна:  

Любов

...и на двамата ми сина и на двете им майки...

Ръката на сина ми
Е малка,
Толкова малка
Просто детска ръка
Но когато е в моята
Аз съм най-силният
На света.

Марине, пожелавам ти и ти да се чувстваш така, приятелю.





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: venven
Категория: Лични дневници
Прочетен: 34123
Постинги: 14
Коментари: 16
Гласове: 57
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031