2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Обичам децата. Обичам детския смях, невинноста на децата, жаждата им за живот, любовта им, лекотата с която прощават повечето пъти, силата с която искат. Банално е, да, но какво щяхме да правим без децата и техния свят?! Напоследък все по-често си мисля, че тази е най-отговорната ни задача на нас, възрастните – да помогнем на децата по-лекичко, по-безпроблемно да преминат от техния свят в нашия. За да могат да запазят достатъчно от детския свят, когато станат възрастни. Звучи лесно, но не е... Даже и когато обичаш децата. Особено тогава.
Представата, че някое детенце някъде поема първата си глъдка въздух и тръгва по един дълъг път, ме кара да се насълзявам. Или с напредването на годините ставам все по-романтичен или ми липсва микроелемента калий – чел съм, че ако ти липсва калий, лесно се просълзяваш. Даже и от романтичните розови филми. :)) Но, за това – друг път.
Представата, че малката Ния изпълва с щастие майка си, баща си и сестра си, ме кара де се радвам за приятелите си и искрено да им пожелая да са много щастливи. Представата, че още една Душа се е появила, ме кара да се чувствам добре. И знам – Ния ще бъде обичана и въведена в света на възрастните с колкото трябва Любов, когато му дойде времето.
Когато получих мейла от Марин с прекрасната вест за Ния, ми хрумна да посветя едно стихотворение на новородената му дъщеричка, но после се засрамих – съобразих, че той ще свърши това по-добре от мен. Все пак той е поетът между нас двамата. :))
Затова този кратък, хаотичен текст е моят поздрав към Зорница, Марин, Ани и Ния. Бъдете много щастливи и здрави! Бъдете обичащи и обичани.
И понеже съм малко суетен все пак, ще цитирам един поетичен опит, предизвикан от любовта към синовете ми – така и не му измислих заглавие. Ето го, заедно със заглавието, което сега ми хрумна:
Любов
...и на двамата ми сина и на двете им майки...
Ръката на сина ми
Е малка,
Толкова малка
Просто детска ръка
Но когато е в моята
Аз съм най-силният
На света.
Марине, пожелавам ти и ти да се чувстваш така, приятелю.