Вчера сутринта влязох в едно квартално магазинче, от тия изчезващите. По-скоро част от гараж, отолкото магазинче. Но пък ухаеше приказно на пресен хляб. Не се сдържах и казах на продавача, че ми харесва как ухае в магазина му. Ето какъв диалог последва:

 Той – „Ами да, нали уж хлябът е в основата на всичко.”

Аз – „Да, така е, нали се казва, че от хляба по-голямо няма.”

Той – „Да, ама го забравихме това. И сега си плащаме. Аз съм възпитан видя ли хляб на земята да го вдигам. Възпитан съм, че хляб не се слага обърнат наобратно, по корем.. А хората изхвърлят хляб без да им мигне окото..”

Аз – „Да, забравихме ги тези неща, но ще си платим за всичко. Довиждане, хубав ден.”

Той – „Довиждане господине, всичко добро.”

 Всъщност, влязох в магазина, за да си купя закуска и цигари. Човекът каза, че освен кифлите, които продава, може да ми направи и сандвич. „Искам сандвич с кашкавал” – казах аз. И той отряза две дебели филии от самун ръчен хляб и сложи между тях парче кашкавал, за 90 стотинки.

 Излязох, стискайки дежурното найлоново пликче със сандвича вътре и разни мисли се появиха в главата ми. Всъщност, те са си там отдавна, но явно мирзмата на хляб ги разбуди. Ето такива мисли:

 Защо забравихме, че от хляба по-голямо няма?!

Защо си мислим, че ще ни се размине безнаказано?!

Може ли да се нарича хлебар човек, който меси нещо от второкачествено брашно, вода и набухватели и го нарича хляб?!

Защо купуваме такъв хляб?!

Как да уважаваме себе си, ближните си, държавата си, като не уважваме хляба си?!

Има и още, но .. да не ставам досаден.....

Така се стекоха нещата, че изядох сандвича чак следобяд. Най-вкусният сандвич, който съм ял от доста време.:))