Според  бай Гугъл и Уикипедия, Индонезия е с площ от 1 904 556 квадратни километра, разположени върху 13 760 острова и с население от 234 693 997 милиона души. Това я прави най-голямата островна държава, както и най-голямата мюсюлманска държава.

Да, ама не! Аз мисля, че една друга държава може да претендира за най-голямата островна такава. Имам предвид нашата мила страна - Република  България. Защо ли!? Ами защото при население само от седем милиона и нещо на територия само от 111 000 квадратни километра, нашата татковина е разделена на не по-малко от седем милиона и нещо острова! Острови, разделени от едно много особено море. Море, съставено от мръсни улици, найлнови пликчета, бездушие, фасове, прах, кал, болка, сняг, прегазени кучета, котки, плъхове (поне в София), злоба, счупени плочки, завист, претъпкан градски транспорт, примирение и тъга, молове, апарт-хотели, лудост, вилни селища, изсечени гори,отчаяние,  офис-центрове, най-различни други билдинги, самота, унищожени плажове (не само Иракли, вечна му памет), писти, клубове, голф игрища, отчуждение, отровни газове, предизборни кампании, неспазени обещания, политически "елит" и какво ли не още! Море, в което всеки плува както намери за добре и с каквото намери. Едни плуват с луксозни автомобили, джипове, ванове, с помощта на сини лампи, а други с метрото, градския транспорт или само с изтърканите си обувки. Море, което не свърза островите, не прави от тях едно цяло, а ги разделя, така ги разделя, че няма вече държава, че мамата си трака!!! Има само давещи се в това море. Седем милиона и нещо давещи се острова. Но, ако при Илф и Петров делото на давещите се беше в техните собствени ръце, то тук не е така. Тук всеки давещ се чака някой друг да го спаси, и докато чака дърпа другите давещи се към дъното. И това прави морето още по-страшно, още по-коварно, още по-ужасно!  Тук-таме има малки петна чиста вода, бистра, синя и прекрасна. Но, все по-малко и по-малко.....

Та, островна държава ли сме, или напротив!?