След всичките тия години....
  
       Добре, че някъде пак
       Светна червено

Пак те видях...

       И всичките тия
       Ревящи метални
       Бизони поспряха за миг
       Да подишат тежко
       На място

На една ръка разстояние...     

        Беше отвъд
       Двойната непрекъсната
       Линия
      
Можх да те докосна...

        Но, някъде пак
        Светна зелено

Господи, можех да те целуна дори

      И ти пое
      В посока
      Обратна на моята

Но те видях ...
Видях те...