Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
19.12.2007 21:18 -
Споделено
Не мога да се сдържа и ще споделя няколко стихотворения от един мой много любим автор - Огнян Фунев. Стихосбирката се казва "Наблизо съм...". Издадена е през далечната 1996 година и аз поне не знам за друга на този автор. Издателството е "Хемус", а Огнян Фунев освен прекрасен поет (за мен поне), е и известен художник-плакатист, оформител на книги.
Всъщност, няма как да има други стихосбирки, щом тази е издадена след смъртта му през 1994 г.
Светла му памет и мир на праха му. Дано Господ да бди над Душата му.
И дано ни дарява с други такива Души...
Ах, как имаме нужда от такива Души....
КОГАТО ПОЧИНА
Когато почина,
жена ми ще разгледа всичките
ми телефонни тефтерчета.
Когато почина,
ще ме търсят още по инерция.
Когато почина,
ще пазят картичките ми
от Париж.
Когато почина -
ще ме забравят.
Това е ужасно.
***
Ще се срещнем случайно
на някоя улица,
в някой град,
някоя есен.
Няма да спреш.
Ще отминеш.
Спреш ли - ще блесне халката ти.
Ще вали.
Ще вървя без шапка
по улицата.
А може и да не вали.
Ще ми бъде все едно.
АЗ СЪМ ГЕНИАЛЕН...
Аз съм гениален.
Така е.
И генитален.
И гениален.
Какъв съм аз?!
И двете.
МНОГО СИЛНО
СТИХОТВОРЕНИЕ
Сипвам си.
Обичам те.
Това е.
Сипвам си.
Обичам те!
Това е.
Сипвам си.
Обичам те.
Това е.
Сипвам си...
Замислям се.....
Това е.
Сипвам си...
Целувам те....
Това е.
ТРИПТИХ "ПОЕТЕСИ"
ІІ
Тази поетеса,
тази малка пияна коза,
дето се въргаля в центъра на хола
в полумрака на утрото.
Дето ми подари горната част
на чорапогащника си,
с дълга бримка,
(спряна с лак за нокти).
Дето без очила
ми напомняше класната.
Тази поетеса, с треперещите
длани,
която познава ИСТИНАТА -
грозна като пакетноповдигащ се
блок,
тази поетеса, която всичко знае
за Маркес,
даже и "100 години самота".
Знам й слабото място,
не носи.
Затова снизходитено я завеждам
до мивката.
***
Обичам ли те?!
Вече не.
Обичам катаракта на смога,
обичам житата в картините
на Венев,
обичам крайния червен фенер
на влака, стапящ се
в далечината.
Обичам сутрешния вестник,
обичам да отпия прав
от хладната
бутилка,
с цвета пшеничен на косите ти.
Обичам ли те?!
Вече не.
Обичам те.
ОЩЕ ЕДНО...
Ти си вулгарна.
И празна.
Обичам те!
Изхвърлям пепелника
с фасовете си.
Вулгарна си.
И празна.
Обичам те.
Това е.
Всъщност, няма как да има други стихосбирки, щом тази е издадена след смъртта му през 1994 г.
Светла му памет и мир на праха му. Дано Господ да бди над Душата му.
И дано ни дарява с други такива Души...
Ах, как имаме нужда от такива Души....
КОГАТО ПОЧИНА
Когато почина,
жена ми ще разгледа всичките
ми телефонни тефтерчета.
Когато почина,
ще ме търсят още по инерция.
Когато почина,
ще пазят картичките ми
от Париж.
Когато почина -
ще ме забравят.
Това е ужасно.
***
Ще се срещнем случайно
на някоя улица,
в някой град,
някоя есен.
Няма да спреш.
Ще отминеш.
Спреш ли - ще блесне халката ти.
Ще вали.
Ще вървя без шапка
по улицата.
А може и да не вали.
Ще ми бъде все едно.
АЗ СЪМ ГЕНИАЛЕН...
Аз съм гениален.
Така е.
И генитален.
И гениален.
Какъв съм аз?!
И двете.
МНОГО СИЛНО
СТИХОТВОРЕНИЕ
Сипвам си.
Обичам те.
Това е.
Сипвам си.
Обичам те!
Това е.
Сипвам си.
Обичам те.
Това е.
Сипвам си...
Замислям се.....
Това е.
Сипвам си...
Целувам те....
Това е.
ТРИПТИХ "ПОЕТЕСИ"
ІІ
Тази поетеса,
тази малка пияна коза,
дето се въргаля в центъра на хола
в полумрака на утрото.
Дето ми подари горната част
на чорапогащника си,
с дълга бримка,
(спряна с лак за нокти).
Дето без очила
ми напомняше класната.
Тази поетеса, с треперещите
длани,
която познава ИСТИНАТА -
грозна като пакетноповдигащ се
блок,
тази поетеса, която всичко знае
за Маркес,
даже и "100 години самота".
Знам й слабото място,
не носи.
Затова снизходитено я завеждам
до мивката.
***
Обичам ли те?!
Вече не.
Обичам катаракта на смога,
обичам житата в картините
на Венев,
обичам крайния червен фенер
на влака, стапящ се
в далечината.
Обичам сутрешния вестник,
обичам да отпия прав
от хладната
бутилка,
с цвета пшеничен на косите ти.
Обичам ли те?!
Вече не.
Обичам те.
ОЩЕ ЕДНО...
Ти си вулгарна.
И празна.
Обичам те!
Изхвърлям пепелника
с фасовете си.
Вулгарна си.
И празна.
Обичам те.
Това е.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 57