Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2007 21:18 - Споделено
Автор: venven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2286 Коментари: 0 Гласове:
0



Не мога да се сдържа и ще споделя няколко стихотворения от един мой много любим автор  - Огнян Фунев. Стихосбирката се казва "Наблизо съм...". Издадена е през далечната 1996 година и аз поне не знам за друга на този автор. Издателството е "Хемус", а Огнян Фунев освен прекрасен поет (за мен поне), е и известен художник-плакатист, оформител на книги.

Всъщност, няма как да има други стихосбирки, щом тази е издадена след смъртта му през 1994 г.

Светла му памет и мир на праха му. Дано Господ да бди над Душата му.
И дано ни дарява с други такива Души...
Ах, как имаме нужда от такива Души....

КОГАТО ПОЧИНА

Когато почина,
жена ми ще разгледа всичките
ми телефонни тефтерчета.
Когато почина,
ще ме търсят още по инерция.
Когато почина,
ще пазят картичките ми
                                             от Париж.
Когато почина -
ще ме забравят.
Това е ужасно.


***
Ще се срещнем случайно
на някоя улица,
в някой град,
                          някоя есен.
Няма да спреш.
Ще отминеш.
Спреш ли - ще блесне халката ти.
Ще вали.
Ще вървя без шапка
                                        по улицата.
А може и да не вали.
Ще ми бъде все едно.

АЗ СЪМ ГЕНИАЛЕН...

Аз съм гениален.
Така е.
И генитален.
И гениален.
Какъв съм аз?!
И двете.

МНОГО СИЛНО
СТИХОТВОРЕНИЕ

Сипвам си.
Обичам те.
Това е.
Сипвам си.
Обичам те!
Това е.
Сипвам си.
Обичам те.
Това е.
Сипвам си...
                     Замислям се.....
Това е.
Сипвам си...
                     Целувам те....
Това е.


ТРИПТИХ "ПОЕТЕСИ"

ІІ


Тази поетеса,
тази малка пияна коза,
дето се въргаля в центъра на хола
в полумрака на утрото.
Дето ми подари горната част
                                     на чорапогащника си,
с дълга бримка,
                          (спряна с лак за нокти).
Дето без очила
ми напомняше класната.
Тази поетеса, с треперещите
                                                  длани,
която познава ИСТИНАТА -
грозна като пакетноповдигащ се
                                                   блок,
тази поетеса, която всичко знае
                                                      за Маркес,
даже и "100 години самота".
Знам й слабото място,
                                       не носи.
Затова снизходитено я завеждам
                                            до мивката.

***

Обичам ли те?!
Вече не.
Обичам катаракта на смога,
обичам житата в картините
                                              на Венев,
обичам крайния червен фенер
на влака, стапящ се
                                 в далечината.
Обичам сутрешния вестник,
обичам да отпия прав
                                    от хладната
                                                         бутилка,
с цвета пшеничен на косите ти.
Обичам ли те?!
Вече не.
Обичам те.

ОЩЕ ЕДНО...

Ти си вулгарна.
И празна.
Обичам те!
Изхвърлям пепелника
с фасовете си.
Вулгарна си.
И празна.
Обичам те.
Това е.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: venven
Категория: Лични дневници
Прочетен: 34115
Постинги: 14
Коментари: 16
Гласове: 57
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031