Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
05.12.2007 19:25 -
Сряда, 05 декември 2007-та
Чета по няколко книги едновременно, по няколко списания, вестници, списания, какво ли още не.... Чел съм и какво ли не през всичките години досега. Разни мисли, пасажи, заглавия, стихотворения и други ми правят впечатление, но откакто спрях да водя дневник, повечето, неща ги забравям. Сещам се за тях отведнъж, когато ми се иска да цитирам нещо, но обикновено не си ги спомням точно. Добре, че го направих тоз блог, та да почна да си записвам разни неща, които срещам, докато чета. Ето няколко от последните дни и няколко от годините преди:
1. "Любовта е копнежът на флейтата по тръстиката, от която е направена"
От един сън на Сара, майката на Нилофер - героини в една много интересна книга - "Каменната жена" на Тарик Али. Чета я в момента. Това е третата част от една четрилогия за ислямския свят. Много, много интересни, поучителни романи. Мен поне ме накараха да се замисля за много неща. Както и други две книги на един друг прекрасен автор, който се казва Амин Маалуф. Книгите се казват "Лъв Африкански" и "Кръстоносните походи през погледа на арабите". Но, всичките тези книги, исляма и християнството, са друга тема.
2. "Истината е прекрасен златен съд, със съвършени форми, обсипан с най-редки скъпоценни камъни, който е празен и всеки сипва в него каквото пожелае".
Това съм го чел някъде отдавна и ми се върти из главата, че е някаква източна мъдрост. Напоследък ми горчи в устата често.... Трябва да внимавам какво пия!
3. " Науката е игра, но игра с действителността, игра с остри ножове.. Ако някой разреже внимателно картина на хиляди парчета, можеш да подредиш отново пъзела, ако върнеш частите по местата им. В играта на науката твоят противник е Дядо Господ. Той е наложил не само играта, а и правилата, макар не всички да са напълно ясни. Оставил е ти да откриеш и определиш половината от тях. Научният опит е закален меч, с който можеш успешно да се биеш с призраците на мрака, но също така може да ти донесе позорен разгром. Неяснотата се корени в това колко правила е съэдал сам Господ за вечни времена и колко са породени от твоята умствена инерция. Решението става възможно само ако се преодолее това ограничение. Може би именно там е очарованието на играта. Защото в подобен случай се бориш срещу въображаемата граница между теб и Господ - граница, която може и да не съществува."
Ервин Шроьдингер
Това е в началото на една книга, която купих днес - "В търсене на Клингсор" от един мексикански автор - Хорхе Вулпи. Книгата ми се вижда интересна, макар и дебела, макар и хвалена от разните критици! :) А това нещо го преписах заради последното изречение, което много..........ми хареса. А Ервин Шрьодингер е известен физик, и да съм знаел нещо повече за него, съм го забравил, след като се отказах да кандидатствам за втори път физика и кандидатствах право. :) Но тези му мисли ме карат да съжалявам, че се отказах от света на физиката. :)
4. "Хората са като малки бодливи зверчета, които живеят на високо планинско плато, където вечно е студено, духат ледени ветрове и няма почти нищо, където да се скриеш от тях. Единственият начин да се стоплят е да се притиснат едно в друго, тези малки бодливи зверчета. Но, притискайки се едно в друго, те пробиват взаимно кожата си с дългите си бодли... И ги боли... "
Това съм го чел също някога, някъде като притча, нямам никакъв спомен къде и кога. Но в последните години често се сещам за тази притча и често мисля за тази болка. Болката от близостта... Мисля за различните начини, по които хората се справят с нея.. Да ти е топло, или да не ти е топло... Да те боли, или да не те боли...
5. "Истината?!
- Ето една философска категория в най-опасна близост до заблудата. Някой беше казал, че не е нужно да помниш, ако казваш само истината."
Едно интервю в "Капитал Лайт"
Леле, леле, леле.... А аз се чудя защо толкова забравям напоследък! :(
1. "Любовта е копнежът на флейтата по тръстиката, от която е направена"
От един сън на Сара, майката на Нилофер - героини в една много интересна книга - "Каменната жена" на Тарик Али. Чета я в момента. Това е третата част от една четрилогия за ислямския свят. Много, много интересни, поучителни романи. Мен поне ме накараха да се замисля за много неща. Както и други две книги на един друг прекрасен автор, който се казва Амин Маалуф. Книгите се казват "Лъв Африкански" и "Кръстоносните походи през погледа на арабите". Но, всичките тези книги, исляма и християнството, са друга тема.
2. "Истината е прекрасен златен съд, със съвършени форми, обсипан с най-редки скъпоценни камъни, който е празен и всеки сипва в него каквото пожелае".
Това съм го чел някъде отдавна и ми се върти из главата, че е някаква източна мъдрост. Напоследък ми горчи в устата често.... Трябва да внимавам какво пия!
3. " Науката е игра, но игра с действителността, игра с остри ножове.. Ако някой разреже внимателно картина на хиляди парчета, можеш да подредиш отново пъзела, ако върнеш частите по местата им. В играта на науката твоят противник е Дядо Господ. Той е наложил не само играта, а и правилата, макар не всички да са напълно ясни. Оставил е ти да откриеш и определиш половината от тях. Научният опит е закален меч, с който можеш успешно да се биеш с призраците на мрака, но също така може да ти донесе позорен разгром. Неяснотата се корени в това колко правила е съэдал сам Господ за вечни времена и колко са породени от твоята умствена инерция. Решението става възможно само ако се преодолее това ограничение. Може би именно там е очарованието на играта. Защото в подобен случай се бориш срещу въображаемата граница между теб и Господ - граница, която може и да не съществува."
Ервин Шроьдингер
Това е в началото на една книга, която купих днес - "В търсене на Клингсор" от един мексикански автор - Хорхе Вулпи. Книгата ми се вижда интересна, макар и дебела, макар и хвалена от разните критици! :) А това нещо го преписах заради последното изречение, което много..........ми хареса. А Ервин Шрьодингер е известен физик, и да съм знаел нещо повече за него, съм го забравил, след като се отказах да кандидатствам за втори път физика и кандидатствах право. :) Но тези му мисли ме карат да съжалявам, че се отказах от света на физиката. :)
4. "Хората са като малки бодливи зверчета, които живеят на високо планинско плато, където вечно е студено, духат ледени ветрове и няма почти нищо, където да се скриеш от тях. Единственият начин да се стоплят е да се притиснат едно в друго, тези малки бодливи зверчета. Но, притискайки се едно в друго, те пробиват взаимно кожата си с дългите си бодли... И ги боли... "
Това съм го чел също някога, някъде като притча, нямам никакъв спомен къде и кога. Но в последните години често се сещам за тази притча и често мисля за тази болка. Болката от близостта... Мисля за различните начини, по които хората се справят с нея.. Да ти е топло, или да не ти е топло... Да те боли, или да не те боли...
5. "Истината?!
- Ето една философска категория в най-опасна близост до заблудата. Някой беше казал, че не е нужно да помниш, ако казваш само истината."
Едно интервю в "Капитал Лайт"
Леле, леле, леле.... А аз се чудя защо толкова забравям напоследък! :(
Търсене
За този блог
Гласове: 57