Имам един любим виц:

Един руснак се връщал от тайгата с кошница гъби и съвсем близо до селото, видял едно чукче - на един  бор, седнало върху един клон, с лице към дървото. Седяло си, свиркало си и с един голям трион режело клона точно пред себе си. "Ей, пич, така ще паднеш! Обърни се на другата страна и тогава режи пред себи си!" . "От руснаци акъл не ща" - казало чукчето и продължило да реже, естествено. А пък руснакът решил да види как чукчето ще падне. И наистина, след малко това станало - туп, изтърсило се нашето чукче заедно с клона на земята. Изправило се с охкане, погледнало страхливо-гневно руснака и казало:
"Магьсник проклет такъв!"

Макар и стар, аз си го харесвам този виц и напоследък често се сещам за него, по най-различни поводи.

И се питам:

Защо седим на клона и режем пред себе си!?
Защо не обръщаме внимание на предупрежденията?!
Защо псуваме на майка тези, които ни предупреждават?!
Защо поне мъничко не се замисляме!?
Защо не спираме?!
Защо с някакъв мазохистичен устрем режем ли, режем клона?!
Защо, вече паднали, поглеждаме предупредилите ни, и псувайки ги пак на майка, им казваме, че са магьосници проклети такива!?
И защо, по дяволите, се качваме на следващия клон и продължаваме с буйна страст същото упражнение?!
Защо купуваме триончета и за децата си и зорлем ги качваме и тях на клона!?
Защо им се сърдим, ако не искат!?
Защо ни е гот от всичко това!?
Докога ще падаме по тоя безумен начин!?
Защо търсим причината винаги вън?!
Защо даваме мило и драго за нови, по-скъпи, по-остри триони!?
Защо не даваме мило и драго за това да няма повече такива изтърсвания от клоните!?
Докога!?
И защо, по дяволите!?

много обичам вицове

apollonр, че кой не обича!?

Zasho...Opitah pone s edin otgovor...
Ami 4ovezi sme...