Защо съм тук ли!?
Ами, нека кажем, че е случайно. Макар че, все повече не вярвам в случайностите и  все повече си мисля, че всяка "случайност" е резултат на строга закономерност. Която, за съжаление, не винаги успяваме да усетим навреме.

Та, ето две от всичките причини, довели до "случайното" ми появяване тук:

1. В далечната 1982 година, след есенната бригада, започнах да си водя дневник. Почнах го, разбира се, заради едно момиче и колежка, с която се запознахме на бригадата и изкарахме една платонична любов, изпълнена с много целувки и прегръдки, бране на червени чушки, разходки ръка за ръка, обикаляне из околните села в неработно време и  погледи, заради които хазяйката й каза: "Като гледам как се гледате, ще се ожените!". Уви, не се оженихме, скоро всичко приключи, тя не е между живите вече ( но поне в спомените ми е жива и чувам смеха й, виждам белега на едната й буза, виждам кам отмята глава, за да оправи косата си и.... както и да е....), а аз почнах да си водя дневник.  Почнах с един кафяв тефтер на някакво соц. предприятие и един екзотичен ролер, който ми подари една девойка, с която тренирахме джудо. После продължих с тетрадки - български и китайски - с химикалки, с писалки, с молив, с почерк наклонен наляво, с изрезки от вестник "Пулс" на любимите ми стихотворения, с писане всеки ден и така.. почти 14 години. После..... така или иначе.... престанах...... Тетрадките са все още у дома, много са, понякога ги пипам, нещо в мен се размърдва, понякога отварям напосоки и чета...

Пишейки тези редове, си давам сметка, че не е трябвало да спирам  .. Но, c"est la vie, уви.

2. Втората причина е Руми. И тя пише тук. Виждаме се рядко в чата, а на живо - само веднъж, отдавна. Но, винаги ми  е приятно да си побъря с нея. Та, тя ми сподели , че има вече блог, прат ми линк, аз се позачетох, стана ми интересно и взех, че се регистрирах. И не само това, ами си направих и собствен блог. Леле, колко лесно било!

Ха, като се замисля, и двете причини, изброени по-горе, са свързани с жени. То и заради жени престанах да пиша, ама това е друга история.

Сега ще трябва да възвърна навиците си за писане. Хм.... дано се получи!

Всички вие в този сайт - бъдете живи и здрави! Нека Силата бъде с вас, джедаи
:))!

хихи, ама много си сладък на снимката... и я да подновиш писането, че да не ти нахлупя и някоя тенджера на главата в добавка ;)

Pisaneto e lesno i priatno nesho...
Pozdravi!